06апр

GRAND Prix World

Posted in Спортни игри | Leave a comment

Когато се спомене Формула 1, хората започват да правят най-различни асоциации. Повечето се сещат за познатите от телевизията, вестниците и списанията пилоти. Други потръпват от мисълта за това какви пари се завъртат всяка година в това вълнуващо състезание. Някои си мислят за невероятните автомобили, които развиват шеметни скорости по пистите из цял свят. За други пък стартовете във формула 1 са само безкрайно скучна гледка, която предизвиква единствено отегчение и по никакъв начин не могат да разберат как може да има толкова почитатели, които са в състояние да наблюдават с часове обикалянето на автомобилите по пистата. Като че ли във всяко от тези мнения има голяма доза истина. Просто Формула 1 е толкова мащабно явление, че е трудно да бъде ограничена в рамките на една гледна точка.

1999-Grand-Prix-World

Обикновено игрите на тема F1 дават възможността да застанете зад волана и да се вживеете в ролята на пилот. Не са обаче много тези, които хвърлят светлина върху това, което се случва в щаба на тимовете. Едва ли са много хората, които не са чували имената на Михаел Шумахер, Мика Хакинен или Еди Ървайн, но доста по-малко са тези, които знаят кой е Рон Денис или Лука Ди Монтеземоло. И макар пилотите да са тези, които обират почти цялата слава, заслугите за победата в по-голямата си част се дължат на усилията на дизайнери инженери по електроника, специалисти по хидравликата, компютърни специалисти и други. С Grand Prix World ще се наложи да погледнете как стоят нещата и от другата, обикновено оставаща в сянка страна. Тази игра ще ви постави в позицията на мениджър на отбор от формула 1 и ще ви принуди да навлезете в малко известните подробности за това как се гради печеливш тим. Авторите имат своята рецепта за успех и тя гласи, че за да побеждавате, трябва да разполагате с добър тим, стабилно финансиране, водещи дизайнери, пилоти-победители и технически перфектен автомобил. Казано по този начин, всичко изглежда пределно ясно и просто, но на практика нещата са изключително сложни тъй като необходимите качества, които трябва да притежава един шеф на тим във формула 1, до голяма степен наподобяват тези на мениджър в голяма фирма.

Организацията на Fl-шампионата ангажира огромно количество хора, всеки от които е със своите специфични функции. Това са домакините, които са заети с подготовката, поддръжката и осигуряването на нормалното протичане на състезанието, техническите лица от FIA (международната автомобилна федерация), екипите на отборите, като заедно с пилотите, мениджърите и техническия персонал пристига доста внушително количество ремонтно, диагностично и комуникационно и какво ли не още оборудване. Всичко това се прави, тъй като правилата за провеждане на едно състезание от формула 1 са изключително прецизни и всяко тяхно нарушение води до изключително сериозни глоби и наказания. А те изискват всеки тим да разработва свой, уникален автомобил. Това от своя страна прави създаването на отбор за участие в този неприлично скъп спорт изключително труд-на задача.

Grand Prix World е от игрите, които в никакъв случай не могат да служат за инцидентно забавление, тъй като преди да започнете да се правите на мениджър на отбор, ще трябва да се запознаете подробно с правилата. По тази причина производителите са направили подробно интро, което за нещастие на тези, които не си падат особено по четенето, е в текстови вид и обем от около 20 страници. За всички, които не познават с подробности света на формула 1, горещо препоръчвам да отделят малко време и да се запознаят с предложеното от авторите упътване, тъй като иначе рискуват да се провалят с гръм и трясък още в самото начало.

Не знам по каква причина играта е посветена на шампионата, проведен през 1998 година. Все пак оттогава се случиха доста неща, които за съжаление не присъстват в Grand Prix World. Тогава в шампионата участваха следните отбори: Williams, с шеф Франк Уилямс, първи пилот Дж. Нюхаус и бюджет от 80 милиона долара, Ferrari, с шеф Лука Ди Монтеземоло, първи пилот М. Шумахер и осигурено финансиране от 95 милиона долара. Benetton е следващият участник, с бюджет от 65 милиона, шеф Дейвид Ричардс и първи пилот Т. Фисикела. Настоящият шампион McLaren, начело на който е Рон Денис, пилот – М.Хакинен и бюджет от 90 милиона. Другите участници са Jordan, Prost, Sauber, Arrows, Stewart, Tyrell u Minardi. Всеки от тимовете е изправен пред специфични проблеми, за които вие като главен мениджър трябва да намерите подходящото решение. С оглед състоянието на отбора пред вас са поставени и главните цели, които трябва да постигнете. Ако застанете начело на Ferrari, ще разполагате с изключително добри пилоти, стабилно финансиране, но в същото време ще ви притиска богатата история на тима и липсата на шампионска титла от 1983 година досега. Вашата цел ще бъде да се преборите с конкуренцията на и да върнете старата слава на легендарния тим.

В Grand Prix World ще трябва да се занимавате както с осигуряване на реклама и спонсори, продажба на телевизионни права, контакти с медиите, така и с подбора на хора за вашия екип. В същото време ще участвате като ръководител и организатор в подготовката и провеждането на всеки старт във всичките му елементи. Състезанието тече в реално време като преди да пристъпите към него ще получавате метео-прогноза. Според климатичните условия трябва да подготвите автомобила по съответния начин. Това означава подбор на гуми, спойлери, количество и тип гориво и какви ли още не неща от този тип. Щом обиколките по пистата започнат ще имате непрекъсната връзка с пилотите, така че когато и както прецените ще можете да променяте стила им на шофиране, отборната тактика, влизането в пита за смяна на гуми и зареждане с гориво. Необходимо е също да поясня, че състезанието всъщност е поредица от стартове, които се провеждат в рамките на три дни. Цялото мероприятие протича по строго определен график, който важи за всички стартове през сезона (без този в Монако). Петъкът е определен за свободни тренировки. В събота сутрин положението е същото, а след обяд в рамките на един час се прави квалификационна тренировка. В неделя около четири часа преди началото са отделени 30 минути за загряване, а обикновено в 14.00 часа местно време започва същинското състезание. Класирането е в две категории за машини и за пилоти, а според мястото, на което сте завършили, получавате определен брой точки. За първо място се полагат 10 точки, за второ 6, а за шесто място 1. Тъй като всеки отбор участва с по двама пилоти, обикновено точковият актив за пилоти и за отбори се разминава сериозно.

За почитателите на по-динамични игри Grand Prix World ще бъде безкрайно скучна. Щеше да е добре, ако създателите се бяха постарали да предложат на потребителя по-приветлив интерфейс, повече звук и филмчета, тъй като човек трябва да бъде прекалено запален по Формула 1, за да стои около два часа (толкова трае едно състезание) пред компютъра и през почти цялото това време да си представя какво се случва на пистата.

21мар

Heartbreakers

Posted in Игри с бой | Leave a comment

Преди да започна да описвам каквото и да било, искам да дам пояснението, че няма да ви разяснявам надълго и широко за Heartbreakers. Ще си позволя един малко необичаен увод, но смятам, че едва ли ще има по-удобен случаи да излея всичката мъка, която се таи в геймърската ми душа. Докато се чудех как да започна тази статия и се разхождах в дебрите на съзнанието си, разбрах нещо за себе си. Не че е нещо ново, но се бях заинатил да си го призная. От много време насам се изживявам като част от малцинството, което джитка, как да кажа… нестандартни за персоналните компютри игри с бой. Тази мисъл ме караше да се чувствам особен, нещо по-така. Дрън-дрън.

Истината е съвсем друга, малко плашеща, но самият факт, че е Истината, ми позволява да погледна по-обективно и в по-широк план на нещата. Как е възможно толкова време да съм се борил за една отдавна загубена кауза? Кауза, която никога не е имала и най-невзрачния шанс да стане реалност. Няма да ви измъчвам повече и ще ви кажа какво точно имам предвид, не с отнесени и неразбираеми слова, а с ясни факти.

Всичко се случи преди няколко години, май шест-седем, ако не ме лъже паметта. Гледах една от сателитните телевизионни програми, когато в комерсиалния блок показаха интересна реклама на биткаджийска игра — Mortal Kombat 2. Видяното на синия екран доста ме впечатли и още на следващия ден притежавах това заглавие. Водих епични битки дни и месеци наред пред своята Sega Genesis, междувременно се сдобих и с първата част на играта, а когато разбрах, че се планира МКЗ, направо пощурях. Имах си мания, която не беше свързана с някой музикант или актьор, а нещо различно и необичайно. По-късно, когато се сдобих с компютър, започнах да се интересувам повече и повече. Запознах се със класиките в жанра: Street Fighter, One Must Fall, Primal Rage и т.н. Тогава настъпи преломният момент, не знам точно кога, но със сигурност усетих, че нещата се бяха променили безвъзвратно. Като разлиствах списанията за развлекателен софтуер, попадах на доста интересни тупалки, но всички те се разработваха само и единствено за платформите PlayStation, Saturn или Nintendo 64.

Конзолите започнаха да еволюират, но не до такава степен, че да мерят сили с новите PC-та. Всякакви опити да се правят стратегии в реално време и 3D-shooters за конзолите не можеха да надминат постигнатото при компютрите. Едва сега разбрах на какво се дължи това. Не всичко опира до невъзможните за периодичен ъпгрейд процесори и ограничената памет на гореспоменатите системи. Решаващият фактор, поне според мен, са периферните устройства. Мишката и клавиатурата предразполагат за доста по-безпроблемно изиграване на стратегии и first person пуцалки, докато наличието на минимум два джойпада при съвременните телевизионни платформи е просто идеалната предпоставка за геймене на биткаджийски продукти. От личен опит знам за непрестанните проблеми при игра на която и да е beat’em’up игра. Например блокирането на клавиатурата при натискането на повечко бутони или гъчканицата пред монитора.

Както и да е, примирил съм се, че качествени beat’em’ups няма да видя скоро, поне не за PC. Все пак трябва да кажа нещо за Heartbreakers на фирмата Family Productions. Колкото и да ми е неприятно да го изпиша, тази игра не струва и пет пари! Ветераните помнят, а зайците игромани поне би трябвало да са чували за Street Fighter. С ръка на Светото писание мога да се закълна, че Heartbreakers е възможно най-недодяланият клонинг на тази класика. На Street Fighter всичко си му беше наред, но е непростимо една съвременна игра, която при това се води триизмерна, да не изглежда поне малко по-съвършена. Имам чувството, че два часа се занимавах с отлежала стока от началото на 90-те години. На кого му пука, че бойците са 3D, щом камерата ги показва през цялото време от един ъгъл. Арените представляват шарена плоскост, на която са стъпили героите, а всичко останало е изобразено чрез един доволно пикселизиран bitmap. С две думи, жалка картинка.

heartbreakers9

Като капак на всичко, програмистите са предвидили поддръжка само на видеокарти от 3DFX. Ако си нямате Voodoo, а държите лично да се убедите що за глупост е Heartbreakers, ще се наложи да се задоволите със софтуерното рендериране, но и при двата случая съществена разлика няма. При звуците положението е малко по-поносимо. Виковете и стенанията на персонажите ми се струват изтъркани и нереални, но поне са различни за всеки. Относно геймплея, не знам за вас, но лично аз предпочитам да правя настройка на бутоните, както ми е най-удобно за игра. В този случай такава опция не съществува, което можеше да не е проблем, ако клавишите за атака и основните движения не бяха разположени прекалено близо един до друг. За съжаление трябва да си оплетете пръстите като спагети, за да управлявате героя си що-годе ефективно. Иначе геймлеят е приличен. Скоростта на играта е нормална дори при доста слаби машини, има колоритни магии и всеки герой владее две разновидности на съответното бойно изкуство. Разбойниците са десет, имат си странни имена, които не могат да бъдат произнесени от човешкия език и обитават собствени арени. Неизменно, в почти всеки beat’em’up, се подвизават скрити войни. Heartbreakers не е изключение от правилото, но начинът за тяхното активиране си остана загадка за мен, както и движенията, необходими за направата на специални удари и магии. Надявах се, че от Интернет ще дойде помощ, но в световната мрежа няма и дума за тази игра, както за създателите й.

Не знам какво мислите, но аз все повече се отказвам да чакам светлото бъдеще за виртуалните двубои. От всички излезли fighting игри през последните години само две или три успяха да ме впечатлят. Някои казват, че когато не можеш да имаш това, което искаш, трябва да се радваш на това, което имаш, но ми се струва, че нещата могат да стоят другояче. Пред почитателите на този жанр има две възможности: да играят на състезания и да правят фраго-ве или да се ориентират към конзолите, където бъка от хитове като Теккеп или Soul Calibur. Тъжно е, но е самата Истина.

10мар

Superbike 2000

Posted in Спортни игри | Leave a comment

Мартенска суша! След бума от нови заглавия по време на коледните и новогодишните празници през първата четвърта на всяка година (както и в края на лятото) настава черен период за целокупното геймърско братство. Независимо по какви игри за момчета си падате – стратегии, екшъни, ролеви игри или куестове, сте принудени да чакате с изплезен език великденските празници, когато фирмите най-сетне ще пуснат на пазара поредната порция хитове. За щастие все пак останаха някои жанрове, за които тази неписана традиция не важи и заглавията се издават равномерно през цялата година. В случая имам предвид конкретно спортните симулатори, при които в момента не може да се говори за суша, а по-скоро за изобилие. Макар че, честно казано, повечето от тях сякаш не успяват да блеснат с нищо ново и много геймъри ги намират за банални и дори направо скучни — сякаш винаги играеш една и съща клонирана игра (не овца, макар че статията засега придобива доста селскостопанско звучене). Като че ли фирмите, издаващи заглавия в жанра, предпочитат да залагат на сигурно и да се придържат към отъпканите пътеки. За мен Superbike 2000 е поредният пример за тази тревожна тенденция, но не мога да отрека, че все пак играта е изпипана и има много достойнства. По същество — това е спортна симулация на състезания с комбайни, трактори и снегорини. Майтап, бе! Просто проверявам дали внимавате, защото аз лично като се зачета за подобна игра, бавно, но сигурно започвам да се пренасям в царството на Морфей… Разбира се, че в играта ще карате не снегорини и селскостопански возила, а далеч по-интересните супер байкове (самото заглавие говори достатъчно красноречиво за това). Не казвам “мотори”, защото това ще е все едно да нарека болидите от Формула 1 “автомобили” — просто някак скромното и непретенциозно название “мотори” не пасва на свръхмощните чудовища.

Как ви звучи това — 1000 кубически сантиметра литраж, 180 конски сили мощ и пределна скорост от 300 километра в час? “Екстремно” си е направо слаба дума, особено като се има предвид, че “ездачът” на тези 180 коня на всеки завой се накланя под невероятен ъгъл и само няколко сантиметра въздух, както и смешно тънките костюм и каска, го делят от грубата действителност на асфалта… Не съм падал на шосето при скорост няколкостотин километра в час, но със сигурност не ще да е много приятно (и много е вероятно да се случва само веднъж в живота), но все пак сигурно преживяването си струва риска.

35634_full

Точно това шеметно усещане за скорост, риск и адреналиновата тръпка от надпреварата са се опитали да пресъздадат ЕА Sports. Компютърните симулации все още са много далеч от реалността, но тъй като едва ли има шанс някой от нас да се реализира професионално като пилот на супербайк, ще трябва да се задоволим с играта. А тя, честно казано, идеално се покрива с оценката 4 по нашата нова рейтинг-система — “Добра игра, но без много нови идеи”. Всъщност няма почти никакви новости, но пък реализацията на старите идеи е по-добра от всякога. Играта е старателно изпипана и шлифована, преди да бъде пусната на пазара и почти със сигурност е най-добрата мото симулация, която можете да откриете в момента.

Графиката е превъзходна като особено добре са нарисувани возилата и пилотите им (можете дори да различите характерните черти на всеки един от тях под каската му). За постигане на максимален реализъм е използвана технологията motion capture. Енджинът на играта използва множество спец-ефекти, включително отражения и реалистични сенки, а “ ако имате достатъчно мощни видеокарта и монитор, можете да я подкарате във фантастични режими като 1600×1200. Разбира се, за повечето геймъри това си остава научна фантастика, но дори с по-скромен ЗD-ускорител играта върви доста прилично в леките режими дори на максимален детайл.

Както вече споменах, самата игра, за съжаление, не показва нищо ново — 13 писти и пет вида супербайкове, между които да избирате (Suzuki, Yamaha, Aprilia, Ducati u Honda), както и двадесетина различни пилоти, които да ги управляват. Все пак съм длъжен да отбележа факта, че това е официална-та лицензирана игра на световното първенство със супербайкове, което автоматически означава, че всички писти и пилоти са съвсем реални, а не измислени специално за играта. Разбира се, в Superbike 2000 са включени и всички стандартни екстри като force feedback, климатични ефекти, коментар по време на състезанието, запис и повторение от телевизионни камери, но няма нищо, което да виждаме за пръв път.

fsnap012

Като че ли най-добро впечатление от всичко прави богатият набор от опции и настройки. За компютърните опоненти са предвидени четири нива на компетентност, а за играчите-хора — други четири, отговарящи на техните умения. Например на ниво Rookie на практика единственото, което трябва да правите, е да забивате наляво и надясно, тъй като компютърът безупречно ще ви асистира с ускорението и спирачката. Самата спирачка е почти тройно подсилена, което също работи във ваша полза. Това най-ниско ниво на сложност очевидно е включено с единствената цел да помогне на играча да свикне с управлението и да се ориентира в играта. На по-високите нива компютърните асистенции са силно намалени, а на най-високото ниво Real — напълно изключени. Отделно от тази трудност са предвидени доста опции за реализъм, като например неавтоматична трансмисия, ръчна настройка на супербайка и избор на гуми, фалстарт и дисквалификация. Ако искате да се затрудните максимално, можете да включите и настройките за повреждане, проблеми с двигателя или приключване на състезанието след първата сериозна колизия. Обаче съм длъжен да ви предупредя – за да можете въобще да играете в такъв случай, ще са ви нужни адски много тренировки, тъй като играта в реалистичен режим хич не е лесна, а компютърните опоненти са същински дяволи. Не мога да пропусна факта, че освен страхотния мрежови мултиплейър, авторите са предвидили и възможност за игра от двама души на един компютър в режим split screen. Това си е направо мана небесна, като се има предвид качеството на повечето български телефонни линии (по мое мнение за над 95% от българските геймъри мрежовата игра от дома е напълно непозната и квартално-то клубче си остава единствената възможност). Все пак, ако ще се състезавате в split screen, най-добре поне единият играч да ползва джойстик, волан, геймпад или нещо подобно. Защото в противен случай още на първия завой ще бъдете неприятно изненадани от това, че поне един от двамата състезатели просто не завива. Това съвсем не е бъг в играта, а до болка познатият ефект на “блокиране” на клавиатурата при натискане на няколко клавиша едновременно и за съжаление го има при почти всички нови клавиатури. Ех, в доброто старо време се продаваше една клавиатура тип “дъска”, при която това не можеше да се случи посмъртно, но в наши дни такъв артикул можете да намерите само в музеите. И тъй като започвам да изпадам в настроение за носталгично-патетични излияния за славното минало, смятам, че е по-добре да приключа статията до тук.